Битката е изгубена. Грабвайте телата!

Автоматичните преводачи: приятели или врагове?

Изгубих надежда. Изкуственият интелект ще победи дори естествената тъпота. Това е толкова сигурно, колкото факта, че великаните на Дон Кихот са мелници. Не само защото в безграничното интернет пространство всеки се изживява като всичко и публикува каквото му харесва.

Всъщност точно заради това — всеки ден ни заливат всякакви текстове, преведени автоматично, заедно с всякакви текстове, написани автоматично. Ясно е, че няма никаква надежда и смисъл да се борим с това. Новото поколение е израснало с клипчета и картинки, в най-добрия случай има 3 по български, смята, че „й“ е окончание за множествено число, половината българи живеят в чужбина и и т.н. и т.н. Как да пише, като дори не може да чете?!

Пишем като автоматични преводачи

Изкуственият интелект е доста хитро изобретение на нечий естествен ум. Предлагаш на вече и без това отучените от писане и четене хора модел, благодарение на който и те могат да блеснат като пишещи и си готов! Научил си ги и да мислят изкуствено и автоматично. Превърнал си едното в  другото. На принципа на най-малкото съпротивление и пестенето на енергия, казано иначе благодарение на присъщия на всички нас мързел, напоследък навсякъде ври и кипи от премъдрости, философски прозрения, житейски съвети, дълбокомислени притчи и всякакви други откровени глупости, които дори изобщо не са само преводни. Те вече си се пишат изначално от ИИ.

И понеже са навсякъде, хората приемат „езиковия им модел“ (извинете за сложния израз, без да искам) за стандарт. Днес дори говорят така, все едно четат написан от ИИ текст. Не сте ли забелязали?

Автоматичните преводачи, които бяха първопроходниците на всякакви автоматични писания, са всъщност нещо много полезно. Когато човек превежда дълги текстове е много удобно да ги ползва, защото те „печатат“ вместо него. Разбира се, след това човекът трябва да прочете, да поправи, да подобри, да редактира. Защото в главата на човека са заложени всички особености на неговия роден език, характерните начини на изразяване, типичните граматични конструкции, стандартният строеж на изречението и т.н. Тези неща не са заложени в машините. Т.е. те са заложени, но за „базовия“ език на програмиране, т.е. английски. За нашият „малък“ език няма и да бъдат скоро заложени, защото машините са така проектирани, че да се „учат“ от нас.

Чукча – не читатель, чукча – писатель

Тук се крие и същността на проблема. Просто е: машините не се учат от нас, понеже ние се учим от тях. Езикът в основата на всяка една пишеща машина е английският, поради тази причина тя превежда и пише по модела на този език. Ако този, който я ползва, внася редакции и промени в текста, тя, или поне по-умните, „запомнят“ и „поправят“ грешките си, променят езиковия модел и правила (това е доста по-трудно) и със сигурност променят превода на определени думи. С тях е най-лесно. Просто заменят „стартирам“ със „започвам“ и готово.

Да, но някой трябва да им каже. Обаче няма кой. Чукча не е читател, чукча е писател. Този, който е решил да блесне с някоя велика ню ейдж притча с дълбока философска поука няма време за четене. Той си пуска машинката да му я преведе, понеже най-вероятно и той самият въобще не я разбира, след което я плясва на стената и започват да се сипят лайкове, ах, ох, въй, споделяния и … ставаме инфлуенсъри. Вече даже се плаща за тая работа. Какво тук значи някаква си дума, или някаква си граматическа конструкция?! Какво тук значи някакъв си език?! Важното е, че вече всички разбираме и превеждаме всичко, как няма значение.

„Реч на мама и на татка“

Така, пост след пост, бедният език „на мама и на татка“ постепенно се огъва под натиска на машинния такъв и крее и линее. Ако се заслушате в начина, по който се говори по телевизията да речем, ще чуете как вече никой не замества пълните форми на местоименията, а всичко е моето, твоето, тяхното, без значение, че ще се повтори 10 пъти в едно изречение.

„Докато не е“ изчезнал съвсем езикът ни, послушайте, „преди да“ е станало късно и  формата, с която започнах изречението, не се е превърнала в архаизъм. Всичко е вече „преди да“. „Докато не“ е аут. Аут са всички прекрасни, очарователни отрицателни конструкции на езика ни, така добре изразяващи българския опак характер. Имаме бегла идея за това, въпреки че „нямаме никаква“ представа. Всякакви типично английски конструкции, няма да ги изброявам, няма смисъл, се ползват буквално преведени и без никаква редакция ежедневно от високопоставени политици, журналисти и прочее „примери за подражание“.

Видяла жабата, че подковават вола…

Примерът се подема и също като жабите вдигаме крак, като видим, че подковават коня. Все едно сме нация от няколко милиона папагали. Възпроизвеждане, повторение до втръсване, едно и също, едно и също, едно и също. Клише до шаблона, мила моя майно льо.

Аз винаги се чудя защо, тъй като в официалния портал на ЕС например, 99% от преводите са на съвършено професионално ниво и на прекрасен български език. Колегите се стараят да следват един от основополагащите принципи на ЕС – „единни в многообразието“ и да „съхраняват разнообразието на езиците“. Определено там българският език е български, а не някакъв англо-есперантски. Значи журналисти и политици просто си „гепват“ някакви развявани като байрак ключови думи и изрази, заглавия и т.н., най-вероятно от някой англоезичен източник, превеждат си ги буквално, блесват с купешки фрази „на телевизора“, след което те влизат в устата на средностатистическия българин и стават стандарт. Да добавя отново, че източниците определено не са на български. То кой ще се занимава с четене, няма време.

ИИ не се учи от нас, ние се учим от него

Съвършено ясно е вече че, българският ИИ не се учи от нас, а ние се учим от него. Дори ни и харесва, комай. Вече навсякъде чувам „наслаждавам се“, „принадлежа тук“, „адресирам проблем“, и т.н. и т.н. И това е само на повърхността, това са само думи, а под тях са всички езикови средства. Ако се заслушате, ще чуете, че „миналото незапомнено“ постепенно изчезва и се ползва най-обикновено минало време—говоря за времето „на л“, което показва, че говорещия не е биЛ свидетел на дадено събитие. Ще чуете, как много често изреченията започват с „обстоятелствено пояснение за време“, т.е. времето на дадено събитие, а не със самото събитие. Англичаните обичат така, „в 5 часа пият чай“. При тях по принцип времето стои на първо място в изречението. „Вчера направих еди какво си, днес еди що-си“ и т.н. В българския, освен ако не е заглавие или продължение на вече започната тема, т.е. в контекст, това е странно. Не може първото ти изречение в разказ за нещо да е „Преди 50 години беше написана книгата“. Някак си не звучи както трябва на български, не мислите ли? Но ако слушате като мен, ще чуете, че все по-често „се случват“ такива изречения…

И ще завърша с най-новия ми любимец. Знам, че съм на „грешния“ адрес и говоря на „грешните хора“. Исках да кажа, че съм сбъркала адреса и съм объркала хората, не се насочвам към правилните хора. Но вече всичко живо е „грешно“ забелязали ли сте? Естествено, че това е буквален превод на англоезичните конструкции, който е станал стандарт и за нас. И по новините дори е нормално да се говори за „грешни“ неща и т.н. Никой не обърква нищо, не действа неправилно. Всеки е направил грешното нещо или е отишъл при грешните хора, взел е „грешни“ решения…

Тук мога да изнеса цяла лекция за това как езикът определя съзнанието и светогледа ни, но няма, защото е грешната тема. Никой не го интересува, това просто не е важно. Дори и за патриотичните организации, които също говорят така.

Надежда всяка тука оставете

Тъжно, „родна реч, омайна, сладка, що (вече не) звучи навред край мен“… но факт. Безнадеждно е. Грешната кауза съм си избрала. Обаче ще си мрънкам. Ей така, за собствено успокоение. И за да може след време езиковите археолози да видят (евентуално), че е имало поне един Мунчо като мен, поне един, за който да кажат „тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.“

Ако има и други луди – грабвайте телата.