(или бъди естествен, не бъди буквален)

Започвам с примери за лош превод. Първо най-дребното. Прави ли ви впечатление, че напоследък по разни ТВ предавания, а и из всякакви публични изказвания, все повече се ползват конструкции с подлог, пълните форми на местоименията и т.н. „Аз правя това за моите гости.“ „Когато аз влязох в нейната стая, видях, че тя е сложила нейната рокля“ и т.н. На мен ми звучи тромаво, на вас? Нашият език, благодарение на морфологията си, дава специална свобода да не ползваме задължително подлог, въвел е съкратени форми на местоименията, именно, за да избягва тези досадни и утежняващи израза повторения. ИИ обаче не знае това, то липсва в неговия майчин език, така че – `айде аут и от нашия! `Що да се цепим от колектива? .Аз ще си говоря така, както на мен ми казват от моя компютър и неговите програми, които моите, твоите, техните, ние, вие, те, аз, нас и т.н.

Следващият пример е с повтарящото се вече до втръсване „какво се случва“, навлязло в езика ни пак благодарение на автоматичните преводи, буквално преведена типична за английския конструкция. Нищо, че дори и там има what’s up, ние доброволно сдадохме „какво става“ и т.н., оставяйки го само за уличния жаргон. К`о стаа, бе хора, т’ва нормално ли е? При нас случките и случвания имат по-специален характер, защо ги пратихме на ежедневно-битово ниво, те са връзката с приказното, незабравимото в живота! Но… така се случи, нейсе.

Следва любимото ми пожелание за ЧРД! „Бъди здрав и много успешен!“ Нещо тук да ви дразни? Едва ли, вече толкова сте свикнали с „успешния човек“, че сигурно ще се изненадате, как допреди 15-на години успешни бяха плановете на успелите хора, имаше успешни представления на театри, които успяват, успешни проекти на архитекти, получили успех. Изобщо успешни бяха нещата, които правеха хората успели. Успели, чухте ли? На английски successful е прилагателно, което е с много типичен за германските езици строеж – „пълен с“. Напълно в духа на психологическите характеристики на хората, видими дори и в ню ейдж философията, за да станеш нещо, трябва да се изпълниш с него. Когато се изпълни с мисълта за успех, човекът става … успял. Да, обаче на балканите нещата не работят така. Най-малкото защото като се изпълни един, след него се изпълва и целия квартал и така всички стават едни толкова успешни продукти, че вече никой не се отличава като успял. Нали знаете оная приказка за жабата и вола. Точно! То даже и в това, за което пиша се вижда. Дай и ние като тях. Но да се върнем на успелите хора у нас. Ако не ме лъже несъвършеното ми познаване на граматическата терминология в българския, „успял“ е мин. деят. св. причастие. Демек, трябва да си бил деен, да си свършил нещо, за да станеш успял. Ми така де! Само с пълнене от пусто в празно не става, трябва и работа, глаголи. Ако и след тази лекция продължавате да ми пожелавате да бъда успешна, значи сте си напълнили главите с успешно смлян зоб и скоро ще започнете да отделяте метан.

От няколко седмици забелязвам, че на сцената излиза един нова фаворит — „наслади се“.  Интересно, вече никой ли не си изкарва или прекарва приятно? Стига с тия наслади, моля ви се, че почвам да си мисля за други работи. То не бе „наслаждавай се“, когато някой тръгва на почивка, вместо „приятно прекарване“, то не бе същите сладникави пожелания след поднасяне на пача, вместо едно най-нормално „да ти е вкусно“, пък дори и „да ти е сладко“, дядо така казваше когато ми правеше любимото ми кьоополу с много чесън, то не беше същото преди купон. Нека първо се позаболяват хората, пък тя насладата после сама ще дойде. Сега, тук да уточня, че в буквално преведеното английски enjoy няма чак такъв сладострастен привкус, просто защото хората от Шекспирово време така си пожелават да им е „приятно“. Обаче на български има, защото насладите са обикновено занимание самотно, или поне по двойки, а приятното става с приятели, на приятни места с приятни компании.

Това се нарича лингвистична мотивация, семантична картина и всичко, свързано с начина, по който цялата верига от носителите на един език мисли.

Ще добавя като за финал един мой скорошен любимец, който е напът да измести дори успешния човек. Не че нямам още, ооооо, имам, имааааааам! Обаче ще ви загубя като читатели, пък и принципът на „съспенса“ повелява да спреш на интересно място, че да те чакат да продължиш после. Така че ще спра, преди да Ви доскучая. Опа! Как можах така да го кажа, все едно оп, и айде вече ви е скучно. За неразбралите – включвам в играта най-новия си любимец „преди да“. Има ли все още неомагьосани от новопривнесаната фраза, които да усетят необичайността ѝ, или вече всички до такава степен ѝ свикнаха, че нищо нередно не виждат. Не бих се изненадала, вече няколко пъти чувам в интервюта и публични изказвания от живеещи в България българи, как нещо трябва да се направи, преди да останем без вода. Тук аз веднага заемам подозрителна позиция и си казвам, аха, значи всичко вече е предвидено, разписано и сега просто ще се изпълни, водата ще се източи и край! Защото точно това означава на нашия език „преди да“. Преди да се родя майка ми се запознала с баща ми, после, съвършено хронологично и логично, съм се родила аз. Преди да си легне, моят мъж си взема бира. Това е вече толкова типично, че още като го видя прав с отворена бутилка в ръка, знам, че смята да си ляга. Казано ясно – на български този израз въвежда ясна хронологична причинно-следствена връзка. С други думи, когато ползваме „преди да“ предпоставяме следствие, което почти с пълна сигурност ще настъпи. Естествено, че в английския мисловната картина, стояща зад този израз е съвсем друга. Тя е тази, която стои зад нашето „докато не“. Вземете мерки за водата, докато не е станало късно. Затваряй си устата , докато не съм те напляскал, както ни се караха навремето и т.н. Това е точно същата евентуална заплаха, която стои и зад англ. израз. Не е сигурно, че ще те набия, но ако не спреш с тия изкуствени интелекти, може и да стане. И преди да съм сложила точката, нещо, което чух снощи, и станах да търся молив и хартия, докато не съм го забравила. „Напечатал е всички пликове, преди да продаде машината“. Чакай сега?! Нещо не е таман тук, времевата последователност на българското мислене е нарушена. Не може първо да подари, пък после да печата. Ох не. Как така хем ще печата, хем ще подарява. Не схващам. Ами да! То не е за схващане, защото е буквален превод на една много характерна за английското словесно времеусещане конструкция, която на български е точно обратната! За да не се спъне един българин в подобно изречение, то или трябва да е обърнато наопаки, или с хастара навън. Със сигурност обаче трябва да е наобратно. Ето: „Преди да продаде машината, е напечатал всички пликове“ — тук вече не е нужно да го прочетеш 5 пъти, за да схванеш, нали? А това пък направо звучи като шопска салата с ракийка: „Напечатал е всички пликове, след това е продал машината“. Английският много обича да увърта, те не са хората, които говорят „право куме в очи“, освен това вечният им чай в 5 ч. с разговори за времето абсолютно е преобърнал начина, по който възприемат този феномен и той се е превърнал в нещо от голямо значение и първостепенност за езика. Затова нашето „след като“ при тях е „преди да“ и т. н.

„Боя се“ (друг особено любим на англоговорящите израз), че ако продължаваме по този начин ще се превърнем и ние от юнаци и смелчаци в подобия на най-страхливите хора на света, както казваше Красовакс ли беше, Астерикс ли беше, описвайки британците и техните нрави. Както сме я почнали като нищо ще започнем да се страхуваме от всичко, да шикалкавим, да пълним изреченията с едни удловни наклонения … Как бихме могли ли? Ще кажа в следващата серия.

Засега толкова. Но ще има продължение. Обещавам! Ако пък вие имат какво да допълните – с радост отварям каталог за „изкуствени неинтелигенствости“ и очаквам попълнения!