Продължаваме с част 3. В нея няма да се спирам на типове грешки и грешни конструкции, а ще започна с каталога, който от известно време си водя. Той обещава да е доста обемен, което не е радостен знак, бих се радвала да е кратък и с изключения. За съжаление обаче лошият, а на моменти направо безобразният превод, е правило, поради което моят списък на срама набъбва. Направила съм си една тетрадка и гледам тя да е винаги до мен заедно с нещо за писане, започна ли да гледам филм. Не смогвам да записвам, преводаческите бисери се леят, един след друг. Явно наистина ИИ е станал основният преводач за повечето обработващи филми, а редакторите или са изключени от уравнението, или и те толкова знаят… Гледах наскоро един сериал с Дейвид Духовни, Californication, в който той, с риск да се раздели с приятелката си, както впрочем стана, ѝ направи остра забележка, че „спомага за бавното убиване на английския език“. Не знам, ако в България започнем подобна инициатива сигурно почти няма да останат целокупни двойки. Макар че не е много сигурно, понеже поне единият трябва да има усет към езика, което напоследък е доста рядък феномен…

Списъкът по-долу е чисто и просто по хронология на записване, без някаква друга обединяваща логика.

„Имаш ли ключа?“ – попита веднъж някой в някакъв сериал, което веднага ме докара до неконтролируем пристъп на смях, защото това е една от основните забележки, които почти всеки ден правя на децата си. Те, също като пишман преводача на горното, тъй като живеят от 7 години в Германия, понякога без да се усетят просто превеждат буквално чуждата конструкция и … си спечелват бърз отстрел и подреждане в две редици от моя страна. Да, обаче те са още деца, не са учили в университет и не се водят професионалисти в езиковите области. А хората, които правят преводи по национални телевизии, би следвало да са такива. И за тях е непростимо да ползват горните буквализми. Ако вече толкова сте им свикнали, че дори не се сещате как се казва на български, нашият израз е „в теб ли е ключът“. Няма да се изненадам, ако някога чуя и друга любима грешка на моите деца „господина го имаме по еди-какво си.“ Вместо „той ни е по…“ 

„Време е да ги науча на урок“ – откакто управлението на проекти стана модерно, станаха модерни и „научените уроци“, които напълно детронираха добрите стари поуки от басни, приказки, случки и т.н. Т.е. „наученият урок“ е всъщност „изведена поука“, или просто „поука“, когато си я извеждам сам, а ако някой друг трябва да ме докара до там, то тогава той „ми дава урок“. Ако ми е учител, може и да ме научи на нещо, но в повечето случаи тези, дето дават урок, нямат благородни намерения относно нашата образованост.

Продължавам с реплика от „Как да си дресираш дракон“ — „прекарах време с майка си“. Не знам за вас, обаче на мен това ми звучи все едно е превеждал джипиеса: „подготовка за завой след кратко време“. Когато прекарвам времето си с някого, мога да „прекарам известно време“, или „да бъда за малко“, но само така „да прекарам време със“ ми е като висящо кафе. Едно такова нито като хората дадено, нито като хората взето… А въпросното „след кратко време“… — ако сте учили английски веднага ще усетите буквализма. На български език се казва „след малко“, или „скоро“. Краткото и дългото време е също толкова, как да кажа, подвеждащо, колкото „вземете следващия завой“. Докато му свикна на този джипиес, че ми казва да завия ей сега веднага, а не на „следващия“ завой, няма да ви казвам що километри залудо навъртях, за да се връщам обратно. Този, дето е правил преводите на част от европейските автомобилни компании, явно никога не се е возил в претъпкан автобус и не е чувал въпроса „сега ли ще слизате или на следващата спирка?“. Точно това са спецификите на езика, солта и пипера му. Ако на английски такъв израз означава нещо, което следва непосредствено, то на български е нещо, което идва след това, дето е сега. Ако не сте ме разбирали, ще го обясня пак не утре, а на следващия ден.

Следващата фраза ми звучи толкова идиотски, че ако не я бях написала със собствените си ръце, което значи, че съм я чула, нямаше да повярвам, че някой може да изплющи това по национална телевизия. По „Нова“, мисля. За съжаление съм пропуснала да запиша името на филма. „Благодаря ви от дъното на сърцето, си че направихте толкова вкусна храна!“ Ами то нищо не му е таман на това. Нашите сърца са бездънни на български, дъно имат само душите ни. Това сигурно защото сме си скептици, зевзеци и добряци. Не съм чувала сърдечността на българина да има дъно. Виж обаче душата… Интересна тема за философско-теологичен размисъл, но ние казваме „от дън душа“, което всъщност пак не е „дъно“, а по скоро е подобно на „вдън гори тилилейски“ — нещо далечно, дълбоко и също толкова бездънно. Тоест в случая би следвало благодарността да започне с „благодаря Ви от дън душа“, което звучи ужасно тъпо, поради което е най-добре да се ползва простичкото „от цялото си сърце“, или просто „сърдечно благодаря“, а остатъка за правенето и храната… не знам, не знам. Защо, за Бога не ползвахте най-нормалния израз в подобни случаи: „благодаря от цялото си сърце за вкусната храна“, то е ясно кой я е направил, пък и не е това важното.

Хора, телевизии, обработващи програми и преводачи, има изрази които са чисто и просто ежедневни, възприети и широко употребявани. Тях трябва да използвате при превод, не да превеждате буквално английските такива, ползвани от хора с друга култура, възпитание, разбирания, климат, мъгли, дъждове и прочее острови. И фактът, че можете да ги преведете 1 към 1 не означава, че знаете прекрасно английски, а че хал хабер си нямате от български. Което е срамота.

Напоследък ми се набиват на уши едни ню ейдж заявления, едни признания, едни осъзнавания! Хората признават щяло и не щяло без борба и бой, даже без никой да ги моли, признават, примерно, че токът е поскъпнал, макар че що за признание е това не знам. Все едно да признаеш, че е дошла есента, когато ти се наложи да си слагаш яке сутрин. Схващате ли ми намека? Ние такива неща, макар англоговорещите да ползват съответната дума, не ги точно признаваме. Ние примерно ги потвърждаваме, или ги установяваме, или каквото и да е, но нещо по-неутрално, нелично, неангажирано и без такива дълбоки сърдечни последствия като признанието. Защото а си признал на баща си, че си му взел 5 лв. от портмонето, а си изял един шамар, колкото и нелиберално да е това. Признанията са сериозна работа и не се правят току-тъй под път и над път.

И в същия ред на мисли идва следващия почти кантиански глагол, който ме изпълва с трансцедентно почитание. Осъзнах. Веднъж едва не си изсипах уискито на пода, когато чух в някакъв филм „Осъзнах, че съм си забравил портмонето!“. Стига бе! Сериозно ли? Как успя да го осъзнаеш, аджеба, какъв дълъг мисловен процес трябва да е стоял зад това просветление… Колко ли пари трябва да е имало в това портмоне… Ехеее! Изобщо мога да приема безпрекословно подобен умствен катарзис, защото осъзнаването е горе-долу това, само ако ми го изпее Папи Ханс! И не си правя майтап, той ги разбира тези неща: „Осъзнах безсмислеността на своето съществуване и илюзорността на най-дълбоките си мечти и надежди… Но всичко е точно“. Това си е наистина осъзнаване. Обаче за „портмонето“… Съветвам ви следващия път като превеждате нещо подобно да ползвате например „сетих се, че съм забравил“, или апотеозното „въй, забравил съм си! “, без такива дълбокомислени глаголи, защото, както пише в учебниците по реторика, пък и по превод, сменяте стилистичния регистър и става нещо като зелева супа с канела и захар.

Понякога е и много забавно да слушаш съвременно преводаческо изкуство. Върви някакво крими, май по Агата Кристи беше, пак по някоя от националните телевизии. Разплита се заплетен криминален случай, напрежението се реже с нож и изведнъж „Познаваш ли това копче?“. Хм. То вярно, че сега половите идентичности са безкраен брой, но чак пък някой да се отъждествява с копче не съм чувала. Понеже на български език „познаваш ли“ някак си предполага човек, или поне наука, книга, философия, но толкова ниско-делнично предметно нещо като копче е прекалено. Как мога да познавам копче, ами и да го познавам, няма да си призная, ще ме е срам! Ще ме говорят после, че се познавам с разни копчета и иди обяснявай… Виж, ако просто бяха се напънали мъничко да се сетят, че се казва „познато ли ти е това копче“ или „виждал ли си го“ нещата нямаше да бъдат комични. С глаголите трябва много да се внимава, защото те са натоварени с много допълнителна, добавена информация. Носят със себе си много подхилквания, смигвания и т.н. и трябва да се пипа с … точния речник.

Също толкова важно е да се внимава и с времената и наклоненията. Например в нашия език има едно много екзотично „преизказно наклонение“, което служи да покаже на слушащия или четящия, че ти не си свидетел. Без допълнителна информация, чисто граматически. Естествено то се използва по подразбиране винаги, когато разказваш за нещо, което не си наблюдавал лично. И когато превеждащия не знае това или просто превеждащия е ИИ и не може да го знае, стават следните комично-абсурдни твърдения:

„След смъртта на мама татко се срина, започна да прави еди какво си докато не дойде еди-коя-си…“
„Бил си на няколко месеца?“

Ха, сега де! Как така говориш в минало свършено, все едно помниш, като си нямал и годинка? „После той се промени – продължава героят – щом станах на 2 години вече…“ Как така някой говори в минало свършено, т.е. помни и знае, за неща, станали когато е бил бебе на месеци? Или е вундеркинд, какъвто сюжета не показва да е, или ни мамят за когнитивните способности на пеленачетата, или просто преводът е некадърен! Искаме си парите обратно, върнете ни езика и стига сте се подигравали с нас!

И изобщо, уважаеми, за да си преводач или трябва да си попрочел това-онова, или ако не знаеш, което е човешко, да търсиш, проверяваш и да се просвещаваш, за да не се излагаш са абсурди като „Либия, чийто символ е кедър“- филм по Хистори чанъл за Ливан, разбира се, но преводачът явно просто не е знаел, че Ливан е Lebanon и вместо да провери, е решил а кара на тука има, тука нема. Може пък и да е Либия, що не! Или другият позор за всеки учил литература, която е задължителна за професионалните преводачи – преводът на ключовия роман на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят“ (както е добило гражданственост на български от над 30 години) като „Смел нов свят“ – както е заглавите на романа буквално на английски. Да, но не може така! Не става само с гугъл, трябва и акъл! И четене на книжки!

До следващата серия.